Писмо на амбалажна хартия

Видох виделина у тунела

Приятели мои, реших да ви драсна и аз няколко реда щото последно време доста видях, кое разбрах, кое не разбрах, ама скоро ще му се види краяяя.

Та така. Отскоро съм по тия места, има няма 55-56 години. Смятам, че открих най-важното нещо, а то е накъде отиваме.

Тръгнали сме с влак. Голям, и хубав. Вървим право напред към Светлото бъдеще!

Кво да ви кажа. Най-отпред е машината. Каква е, що е немога да знам. Аз не карам влака. Има си хора дето карат влака. Отпред са вагоните на 1-вата класа. Е, бе видях ги отдалеч, ама като не съм бил, как да ви кажа какво е. Следва вагон ресторанта и народната класа. Ей за туй ще ви кажа.

Пътуваме, пътуваме. Ту бързо, ту бавно ама кой му пука. Минеш през РСВ-то тракнеш некое кебапче и бира. Гледаш да е тъмна бутилката за да не е почнала да остарява бирата. После я карти, я табла или сладък моабет и семки. Караме по нашенски шлюпките по земята, ама ще почистят. Нещеш ли по едно време влака взе, че спря. Ей, че зор. Няма тръгване. Най-накрая се разбра. Тия дето карат влака да вземат и да объркат. Сичката пара турили в свирката.

Те за тоя момент да ви кажа. Точно тогава ония от първата класа се показаха в народната класа. Обясняваха, обясняваха, обещаваха и още незнам си какво. Накрая свалиха народа до влака и го накараха да вика, да свирка и да бута влака да върви по-бързо, че имало малко пара.

Ааа и още нещо. Тръгнахме към още по-светло бъдеще! И всичките тръгнахме наравно. Тъй да се каже равен старт към по-светлото бъдеще. То тия от 1-вата класа ги невидях щото си бяха във вагоните ама ние сичките вървяхме с влака доле по линията. Само, че нали съм си забележителен усетих, че нямаше бая вагони от нашите, народната класа. Нямаше време да се оглеждам, че да ви кажа къде са щото влака дръпна и … е побързах да се кача. Кой успял, успял. Останалите кучета ги яли.

Ся кво да ви кажа. Влака се клати ту бавно, ту по-бавно и … ооо за малко да забравя. Вагон ресторанта, нашето РСВ го няма вече. Донасят от нейде нещо като кебапчета, нещо като бира и даже и семките са по-други, че и три пъти по-скъпо. Мани мани. За всичко искат да плащаш. Така било в по-светлото бъдеще. Така казват тия от 1-вата класа. Те знаят.

В последно време само една бригада кара влака. Вече трета смяна кара. Бе, не, че е лоша бригада ама нито първата смяна, нито втората изкара до край и сега като гледам и третата нещо забуксува. Тва по-светлото бъдеще нещо зе да ма съмнява. Пък редовно ни обясняват, че приближавало и ееей на, ся сме там. Добре, че съм добър на табла да поизкарам нещо, че да си платя за кебапчета с безалкохолна бира. То за друго няма. За сега. Нали по-светлото бъдеще идва.

И за последно ей на дойде баш бригадира. Каза, че сичко е точно и сме по график, останалото е шменти капели. Вика, за нас по-светлото бъдеще идва вече, направо си дойде. Пък бях далеч и не разбрах, за тях ли идва или и за нас. Като се огледах нещо ми се види влака забавя ход. Може и за добро да е, пък кой знай.

А за виделината, то било сянка от миналото вика един. Друг разправя било спомен от бъдещето. Иди ги разбери ако мож.